Кои са причините да прочетем и осмислим Теория на Когиталността?

1. Най-логическото обяснение досега за произхода на Вселената и човека:

Когиталността е съвкупност от ментални частици („Цялото е ум. Светът е ментален” – Кибалион, Хермес), намиращи се в пълен покой, и в това си състояние те притежават пълната информация, пълното познание. Стремежът към съвършенство предизвиква активността на когиталните частици, като ги привежда в движение. Самото движение определя наличието на Пространство и Време. Като следствие от това движение се появява Светлината (дошла „Сама от Себе си” – Евангелие на Тома), движеща се в пространствено-времевия континиум и ноqеща информация. Светлината взаимодейства – от една страна сама със себе си – и от друга с мисловността, създавайки илюзорни холограмни образи, който наричаме материя. Тази материя се проявява като индивидуализирани същности на мисловността в един илюзорно-холографски материален план. Когигалността реализира себе си чрез емоцията, имаща отношение към цялата холограмно-ментална същност. Така, емоционалните вибрации допълват осъществяването на онзи изначален стремеж към съвършенство на когиталността.

Учените обикновено правят изводи за генотип при наблюдаването на фенотипа, както и изследвайки родословното дърво. Фенотипната вариация (дължаща се основно на генетичната вариация) е главна предпоставка за еволюцията при намесата на естествения отбор. Приспособимостта на организмите е пряко свързана с характеристиките, които притежават, т.е. от специфичния фенотип. Без разлики между фенотиповете, всички биха били с еднакви шансове за оцеляване. Факторите, от които се обуславя фенотипното разнообразие, са генетичната програма (генотип), условията на средата и честотата на случайна вариация, резюмирани в следната зависимост:

генотип + околна среда + случайна вариация → фенотип

Случайната вариация се определя и от възнамеряването (въображението и желанието, тоест енергийно-мисловните полета на средата).

Наличието на клетъчен разум е важен фактор и за съществуването на клетъчна памет, в която цялата тази триединност (генотип, околна среда, случайна вариация) би следвало да може да сформира начина на работа на самите клетки. Те съвсем съзнателно биха синхронизирали тази дейност, от една страна помежду си (като индивидуалност със собствена конкретна цел, организирани в обща структура), а от друга да предадат това ментално послание към собствените си изграждащи единици, тоест към ДНК-структурите.

Вероятно ще е трудно да осмислите посочените факти, да ги осъзнаете и разберете изцяло. Придържайки се към общия принцип „частта се съдържа и повтаря цялото, но и цялото се съдържа в частта“, мога да ги приема. След това остава да се докаже чисто експериментално, че или това е вярно, или е обратното. Ако филтрите на клетъчно ниво са по-слаби от тези, които ние създаваме с нашето логическо мислене в целия организъм, би следвало кодираните в клетката послания да работят пъти по-бързо и по-добре от самите нас. При тях не би присъствала оценка на информацията и етикетирането ѝ като нещо добро или лошо, а просто ще се следва изпълнението на волята и избора на общия организъм. Предаването на посланието продължава своя ход към хромозомите и от там към молекулите на ДНК. Колкото повече задълбаваме в квантовата същност на собствената си холограма, толкова по-слаби са филтрите и по-директна е връзката с когиталността.

Преди около 30 години, докато провежда изследвания върху лек за рака, немският физик Фриц-Албърт Поп случайно стига до откритието, че всички живи същества излъчват миниатюрни „пакети“ светлина, които той нарекъл „биофотонни емисии“. Поп достига до извода, че живите системи поддържат крехък хармоничен баланс светлина, като отклонението от това равновесие означава болест. Освен това изследователят открива и така наречената „отложена луминисценция“ – при осветяване на живи клетки, те поглъщат светлина и след известно време започват да светят по-силно. Поп смята това за коригиращ ефект. По същия начин и когато жива система е изложена на твърде много светлина, тя отблъсква излишъка.

Фриц-Албърт Поп проучва тези биофотонни емисии в продължение на много години (към Международния институт по биофизика в германския град Нойс). През това време открива, че хилядите химични реакции в тялото, които контролират всяка молекула във всеки един момент, се направляват и координират от нискоинтензивна ултравиолетова светлина (380 нм). В известен смисъл светлината е посланикът, информационният носител, който предава реакциите между клетките.

Новите изследвания на Поп се отнасят до промените в излъчването на светлината след медицинско лечение. Като първи тест, той нанася мехлем върху участък кожа от ръката на пациент. При втори – на друг участник третира с мехлем зона с псориазис, засягащ и двете ръце. Прилагайки стандартно облъчване с UV-лампа, се осветяват както болните участъци, така и здравите части в продължение на 5 минути. Освен това, при вторият тест е облъчена само едната ръка на пациента. За резултат от двата теста, след няколко минути изследователят измерва биофотонните емисии от третираните части на ръката. Същото прави и при различни нетретирани участъци от тялото. Използвайки уреди, отчитащи светлинните емисии фотон по фотон, Поп открива нещо удивително. Ако емисиите от една част от тялото се понижат или повишат, същото се случва и с тези от другите части на тялото.

При първия експеримент германският учен регистрира голяма промяна в светлинните емисии не само от мястото, където бил нанесен мехлемът, но също така и от отдалечени части на тялото. Нещо повече, размерът на промените бил взаимосвързан в цялото тяло. Поп регистрира същото увеличение навсякъде, както и на мястото, където бил нанесен препаратът. Тоест, независимо какъв участък обработваме, тялото се „държи” като холограма – информацията от един участък се предава на цялото и цялото е с информация като този участък...

Участниците в тези експерименти са все известни учени:

• Д-р Фриц Албърт Поп (биофизик, открил и измерил излъчваните от тялото на човека биофотони)

• Д-р Бодо Келър (Президент на асоциацията на биофизиците в Германия)

• Д-р Х.У. Лудвиг (биофизик)

• Д-р Константин Коротков (физик)

• Д-р Масару Емото (Посланията на водата)

• Д-р Джиинджу Чанг (Международен институт по биофизика, Германия)

• Д-р Робърт О. Бекер (Държавен Университет Ню-Йорк)

• Д-р Албърт Писчингер (Теория на вътрешноклетъчните матрици)

3. Единственото досега, практически доказано, обяснение на Егото като самостоятелно съществуваща индивидуализирана мисловна енергия, което от своя страна се явява и перфектно допълнение към теориите на Юнг и Фройд. Това обяснение е толкова добро, че не противопоставя, а обединява и доразвива тезите на двамата психолози.

Като част от цялото, което е и в самите нас, можем да го проявим, създавайки емоции и осъществявайки изначалното намерение на когиталността. Уникален и в същото време парадоксален на пръв поглед смисъл за съществуване, един кръговрат между емоция и познание - кръговрат на живота... В обобщение, този смисъл се предопределя от три неща:

- заложеният в когиталната частица първоначален стремеж на цялото;

- възможността за комбинативност въз основа на Временна памет, творчество - базирано на знания от Постоянната памет и проява на свободна воля (индивидуализиране на творческата комбинативност)

- ограниченото познание, което притежава частицата, поради факта, че се намира в движение, като не забравяме валидността на принципа частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта.

Тоест, стремежът към... е изначална същност. И е въпрос на Свободна воля да се осъществи, която е даденост от цялото. Проявата на това право е изборът да се сътвори индивидуализирана мисловност на принцип, който е познат. По този начин се реализира изначалния порив на когиталността към съвършенство. Извършва се същото, което е сторила и тя - индивидуализиране на мисловността в ограничено поле на действие с цел осъществяване на намерението. Но предварителната ограниченост откъм знание (поради движението, в което се намира), поражда индивидуализирано когитално поле, чието знанието е още по-ограничено. За него е възможно да следва същия този принцип единствено като изпълнение на решения, изключвайки възможността за свободна воля. Тази мисловна същност, която вторично е сътворена, се явява Егото. Причината да счита това за вярно, е тълкуванието, което „четем” от библейския разказ за сътворението на човека - Бог създал човека по свой образ и подобие - надарил го със свободна воля. Предал му и правото да твори – да дава име на всичко живо. И ограничението да не яде от дървото на познанието.

Бит.1.27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. Бит.2.16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. Бит.3.6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде... 22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; ¹¹