Не мисля, че е възможно да опиша Иво с една дума. А с две ще ми стане още по-трудно. Понякога… като почна да говоря за него, родителите ми почват да ревнуват, а приятелите ми се смеят, че не говоря за гаджето си толкова въодушевено. Иво е за мен… светлина, щастие без осъждане, мъдрост… Но въпреки това често ме изкарва извън нерви, а от думите му ме боли. Защото той казва истината в очите ти, не я пести…

Първоначално… виждах онзи ивомир с малката буква, чиито очи сякаш минават през теб и те карат да се чувствам разкрит, оголен… Онзи ивомир, който излъчва хармония, съчетана с такава увереност, че те кара да настръхнеш. И онзи ивомир, който ти изглежда дори студен и не смееш да го доближиш, да говориш с него… В началото виждах все ивомир с малкото и, с провокациите, с изказванията, които неведнъж са ми се стрували въздухарски…

Същият ивомир с малкото и, чиято картина гледам и в този момент на стената срещу себе си (един от повечето от 200 прекрасни колажи, които той е сътворил). Същият, върху чиито стихове не просто плача... а усещам емоцията от тях с всяка своя клетка. Същият ивомир, чиято музика ме кара да настръхвам и ме разтърсва, заради огромната енергия, която съдържа… Същият ивомир… синонимът на вдъхновение, което не мога да сравня с нищо друго… Вдъхновение, което не съм срещала в когото и да е някога… Вдъхновение, струящо от отдадеността, с която той прави всичко. Изключителната отдаденост към, на и за всичко. И неговото творчество е навсякъде – от най-красивите му творби до опаковането на кутията - касичка… Иво просто отдава, дарява – навсякъде, непрекъснато, към всекиго…

А Иво е човек, да, въпреки ореола, който съм му поставила в представите си… Иво е същият човек като всеки от нас. Човек, когато съм виждала почти разплакан от безхаберието на всички към собствения им живот и щастие. Безхаберието дори на онези, които са най-близо до него, дори на учениците му (аз включително). Боляло ме е неведнъж от думите му – думи, разкриващи ми факта, че не се интересувам от самата себе си, че не виждам прекрасните неща в живота… Виждала съм ивомир да се пита дали това, което прави, има някакъв смисъл, дали и как хората ще стигнат до идеите му, дали си заслужава каквото и да е…

Все същият ивомир, на когото се възхищавам и боготворя… Създателят на теория на когиталността – теорията на следващите три хилядолетия...